Основното логото на проекта е дело на гл. ас. д-р Христо Христов – член на научния екип
Допълнителни вариации на логото разработени специално за проекта
Лого на проекта
Събития
Архивни източници (Бази данни)
🗄️ Архивни източници Настоящото изследване се основава не само на публикувани научни трудове и фолклорни сборници, но и на непубликувани архивни материали, които предоставят ценна информация за народните вярвания, свързани с митични същества, и за […]
Митични и свръхестествени същества в българската културна памет (Бази с данни)
Разделът представя богата панорама от образи, вярвания и описания, свързани със свръхестествения и демонологичен свят. Направено е подробно описание на съществото, особености на неговото възприемане от хората. Представените митични същества са неотменима част от фолклорната […]
Понятията „мит“ и „свръхестествено“ в съвременната българска литература
В рамките на провеждащия се в Айвалък, Р. Турция, XIX Международен научен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство“, гл. ас. д-р Надежда Томова – член на научния екип, представи доклад на […]
Публична лекция във връзка с приключването на първия етап на проекта
На 19 май 2025 г. в зала 206 на УниБИТ – Корпус 1, под формата на публична лекция се представи постигнатото през първия етап от изпълнението на проект „Интердисциплинарно изследване върху вярванията и представите за […]
Анонс за публична лекция на тема: „Между самодивите и сенките: Свръхестественото в културната памет на Северозападна България“
На 19 май 2025 г. (понеделник), от 11.00 ч., в зала 206 на УниБИТ – Корпус 1, ще се състои публична лекция на тема: „Между самодивите и сенките: Свръхестественото в културната памет на Северозападна България“. […]
Метаморфози на свръхестественото в постигането на модерни идеи
Резюме: През декември 1856 г. в гр.Лом, Северозападна България, учителят Кръстьо Пишурка поставя мелодрамата „Многострадална Геновева“. Това е второто представление по българските земи от периода на Българското възраждане през ХІХ век, след като в Шумен […]
