В народния календар празникът свързан с Баба Марта е много почитан и емоционален.
На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво.
Според поверието мартеницата предпазва. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта. Ето защо, на мартениците се приписвала магическата сила. Тя трябвало да предпазва от „лошотията“, а също от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Посредством мартениците носещите ги изгонванвали злите сили. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво.
Обичаят на 1 март включва още палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички да прескачат жаравата. Така злото оставало назад. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
