Описание: Ламя е митологично влечуго с женски образ, описвана като триглаво чудовище с кучешки или змийски глави, остри нокти и люспеста кожа. Живее в пещери, реки или извори и причинява природни бедствия, като суши, бури и похищения. В Северозападна България е свързвана с урагани и суши край реките. В гръцката митология Ламия е демон, отвличащ деца, а в Месопотамия аналог е Ламашту – демонична фигура, вредяща на новородени.
Регионален акцент: Северозападна България – Монтана, Видин: свързана с разрушителни стихии
Чужди аналози: Гръцка Λάμια, Акадска Ламашту
Източници: Milena Benovska-Sabkova, ИЕФЕМ-БАН; Иваничка Георгиева – Българска народна митология (1993); Britannica.com, World History Encyclopedia
← Обратно към менютоОписание: Самодивите са женски горски духове – красиви и ефирни, с дълги светли коси и бели одежди. Обитават усамотени места, танцуват нощем и могат да лекуват или вредят. В Северозападна България са описвани като носещи болести или променящи облика си (в черен бик). Самодивите имат роля в лечителските ритуали и в преходните празници. В славянския фолклор аналог са русалки и вилите, а в скандинавската митология – норните.
Регионален акцент: Плевенско, Врачанско, Монтана – ритуали, болести, срещи с невидими духове
Чужди аналози: Славянски русалки, скандинавски норни
Източници: Иваничка Георгиева – Българска народна митология (1993); Е. Троева-Григорова – Демоните на Родопите (2003); Дисертация на Стоев – Народен мироглед
← Обратно към менютоОписание: Хала е митично същество в българския фолклор, олицетворяващо разрушителните природни сили – градушки, суши, урагани. Вярва се, че тя живее в тъмни облаци или водоеми, и изяжда слънцето по време на слънчево затъмнение. Често е описвана като женско създание с огромна паст, люспесто тяло и свирепо изражение. В Северозападна България халата е основен персонаж в магически обреди за предпазване от буря или в т.нар. „Пеперуда“ – ритуал за дъжд. Сходни вярвания съществуват при сърбите и хърватите, където халата е змей-подобен демон на бурята.
Регионален акцент: Видинско, Врачанско – ритуали за дъжд и прогонване на халата от селото
Чужди аналози: Славянски духове на бурята – сръбска ‘ala’, хърватска ‘olika’
Източници: Георгиева, И. (1993). Българска народна митология; Троева-Григорова, Е. (2003). Демоните на Родопите; Беновска-Събкова, М. – публикации на ИЕФЕМ-БАН
← Обратно към менютоОписание: Върколакът е хибридно същество, получено от превъплъщението на човек, чиято душа е обречена – самоубийци, некръстени или магьосници. В българските вярвания той се явява като вълк с човешка интелигентност, който напада добитъка и разрушава посевите. В Северозападна България върколакът се свързва със зимните нощи, особено около Андреевден и Коледа. В ритуалите срещу върколаци се включват чесън, огън и забиване на остри предмети в гроба. В румънската традиция аналогът му е 'pricolici', а в сръбската – ‘vukodlak’.
Регионален акцент: Берковско, Ломско – вярвания за върколаци около Коледа и новогодишни празници
Чужди аналози: Румънски 'pricolici', сръбски 'vukodlak', западноевропейски върколаци
Източници: Иваничка Георгиева (1993); Васил Златарски – Сборник за народни умотворения (томове 1–6); Георг Кацаров – демонологични мотиви в славянския фолклор
← Обратно към менютоОписание: Чумата е олицетворение на едноименната болест, представяна като жена – понякога млада и облечена в бяло, друг път старица с разрошена коса и кървави очи. Вярва се, че посещава домовете нощем и поразява тези, които не са чисти или не са ѝ оказали нужната почит. В Северозападна България съществува култ към „майка Чума“, свързан с дарове (хляб, мед) и забрана да се изрича името ѝ. Сходни образи има в руската (Чумаха), унгарската и украинската традиция, където болестите също са персонифицирани.
Регионален акцент: Чипровско, Кулско – вярвания и табута около болестите, почит към „гостенка“
Чужди аналози: Руска Чумаха, унгарски болестен дух, украинска 'Моровица'
Източници: Иваничка Георгиева – Българска народна митология; Снегана Тодорова – Болестите в традиционната култура; Е. Маркова – Ритуални представи за болестите
← Обратно към менютоОписание: Русалките в българския фолклор са водни духове с женски образ, обикновено представяни като млади, красиви жени с дълги коси. Те обитават реки, езера или морета и са свързани с Русалската седмица след Петдесетница. Могат да бъдат както доброжелателни – да носят плодородие, така и опасни – да причиняват болести. В Северозападна България русалките се свързват с вярвания за пролетни духове и с ритуала „Русалии“. Сходни образи има в славянската традиция (руската русалка, сръбската вила), а в Западна Европа – сирените.
Регионален акцент: Северозападна България – култ към русалките и русалийски игри
Чужди аналози: Руски русалки, сръбски вили, гръцки сирени
Източници: Георгиева, И. (1993). Българска народна митология; Тодорова, Сн. – Традиционна обредност и вярвания в България
← Обратно към менютоОписание: Караконджулът е демонологичен персонаж от зимния цикъл – космат, нисък, с червени очи, често куц или куцеещ. Според вярванията излиза между Коледа и Йордановден, обикаля нощем и напада хора, които се движат сами. В Северозападна България е свързан с табута (неизлизане след залез) и с ритуали за прогонване на злите сили. Аналози на този образ се срещат в балканския фолклор – гръцки 'καλικάντζαρος', сръбски 'караконџула'.
Регионален акцент: Видинско и Ломско – вярвания около коледно-новогодишните празници
Чужди аналози: Гръцки каликандзарос, сръбски караконджула
Източници: Георгиева, И. (1993); Милен Войнов – Демонична символика в българския фолклор
← Обратно към менютоОписание: Вихрушката не е просто природно явление, а дух или демон, който причинява внезапен порив на вятър, изсмукващ душите на хората. Често се смята за начин на проявление на самодиви или други духове. В Северозападна България има множество теренни записки, в които се описват срещи с „вихри“, отнасящи прах, пепел или животни. В славянския свят се свързва с понятието „перунов вятър“ – божествена сила.
Регионален акцент: Плевенско и Берковско – страх и респект от необяснимите вихри в природата
Чужди аналози: Перунов вятър, славянски демони на въздуха
Източници: Георгиева, И.; Стоев, А. – Устна традиция и природни метафори в Северозападна България
← Обратно към менютоОписание: Морската невеста е митичен образ на удавена булка, чийто дух броди край водите. Свързва се с трагична съдба и любовна саможертва. Във фолклора често предупреждава рибари или моряци за беди. В Северозападна България, където има реки и язовири, тя се среща под формата на ‘водна девойка’. Нейни паралели има в ирландската легенда за ‘banshee’ и в руския фолклор – 'утопленица'.
Регионален акцент: Крайдунавски райони – легенди за девойки, появяващи се при водни инциденти
Чужди аналози: Руски утопленици, ирландска banshee
Източници: Георгиева, И.; Белоев, К. – Водата в традиционната българска култура
← Обратно към менютоОписание: Огнениците са мъжки духове или човеци със свръхестествени способности, които нощем излизат и се преобразяват в огнени кълба. Появата им е знак за предстоящо бедствие или смърт. Често се счита, че това са души на покойници, които не са намерили покой. В Северозападна България се вярва, че ако човек ги види и не бяга, може да бъде обладан или наранен. Сходен е феноменът „will-o'-the-wisp“ в западния фолклор.
Регионален акцент: Селата около Белоградчик и Чупрене – разкази за светещи топки над полето
Чужди аналози: Will-o’-the-wisp (Англия), feu follet (Франция)
Източници: И. Георгиева; Фолклорен атлас на БАН; Колектив на ИЕФЕМ – Свръхестествени явления в народната вяра
← Обратно към менютоОписание: Самодивите са женски природни духове в българската митология, представяни като красиви, опасни същества, които живеят в гори и планини. Обикновено се движат нощем, танцуват в кръг, оставяйки самодивски кръгове. Могат да лекуват или да погубват – в зависимост от човешкото поведение към тях. Особено разпространени са в Северозападна България, където се вярва, че обитават определени извори или гори. В чужбина имат аналог с вили (славянски) и елфи (германски митове).
Регионален акцент: Берковско и Чипровско – извори, гори и предания за самодиви
Чужди аналози: Славянски вили, келтски банши, скандинавски елфи
Източници: Иваничка Георгиева, „Българска народна митология“, 1993
← Обратно към менютоОписание: Таласъмът е дух или демон, обитаващ определено място – воденица, хамбар, мост или стара къща. Вярва се, че той може да плаши, задушава или да пази имот, ако му се принасят дарове. В Северозападна България има разкази за таласъми в стари плевни и подземия. Често се асоциира с мъжка сянка или космато същество. В други култури има паралели с домашни духове (прусаки, домово).
Регионален акцент: Монтана и Видин – истории за нощни викове и таласъми в плевни
Чужди аналози: Руски домовой, немски полтергайст
Източници: Н. Кауфман, „Духовете на мястото“, 1982
← Обратно към менютоОписание: Чумавицата е митологизиран образ на чумата в българската народна култура. Представяна е като слаба, бледа жена в черни дрехи, носеща ленена кърпа. Вярва се, че посещава домовете и заразява. За да се омилостиви, се оставят дарове, чисти къщата, а хората мълчат. В Северозападна България се пазят разкази за чумави години и ритуали за „изгонване на Чумата“.
Регионален акцент: Селища около Лом и Оряхово – ритуали и поверието за „чумната нощ“
Чужди аналози: Италианската Стрега, славянската Мора
Източници: Сн. Тодорова – „Болестите в българската фолклорна традиция“, 2006
← Обратно към менютоОписание: Вампирът в българската традиция е дух или тяло на човек, който не е погребан правилно или е нарушил социална норма. Той излиза нощем, пие кръв или души хора. Срещат се описания за „вампирски дупки“, „прах“ или „петнисти сенки“. В Северозападна България се прилагат обреди като набиване с кол или изгаряне. Вампирът има широко разпространение на Балканите, особено в сръбската и румънската традиция.
Регионален акцент: Села край Белоградчик – „вампируване“ и защитни ритуали
Чужди аналози: Румънски вампири, сръбски вампир, западен „nosferatu“
Източници: Н. Кауфман; К. Мицов – „Българските вярвания за вампири“, 1978
← Обратно към менютоОписание: Змеят е двойнствен митологичен персонаж – понякога защитник на хората и посевите, друг път похитител на моми. Описван е като човек със змийски черти или крилат хуманоид. Често се влюбва в девойка и я посещава нощем. В Северозападна България змеят е особено силен образ, свързан с дъжд, облаци и буря.
Регионален акцент: Села около Кула – змейове и „змейови знаци“ по дървета
Чужди аналози: Славянски змей, европейски дракони
Източници: И. Георгиева – „Българският змей в народната култура“, 1990
← Обратно към менютоОписание: Юда е образ на зъл дух, олицетворяващ предателството, насилието и смъртта. Понякога се свързва с канибализъм или кръвожадност. Най-често се появява в разкази за грабежи, изчезнали деца и „душещи“ сенки. В народното съзнание Юда е и антипод на християнски добродетели. В Северозапада има описания на тайнствени убийства, свързвани с този образ.
Регионален акцент: Из Ломско и Плевенско – разкази за „Юда, който дебне в нивите“
Чужди аналози: Еврейският Гоел, западен Grim Reaper
Източници: Фолклорни архиви – ИЕФЕМ-БАН; Краеви записки от 1930-те
← Обратно към менютоОписание: Навите са души на мъртви, които не са намерили покой – неосветени, самоубийци или починали ненавременно. Смята се, че обитават води, стари кладенци или сенчести места. Могат да носят нещастие, да се вселяват в хора или да се появяват в сънища. Срещат се обреди за „отпращане на нави“ чрез свещени води и треви.
Регионален акцент: Северозапад – вярвания около застояли води и самотни дървета
Чужди аналози: Славянски нави, келтски banshee
Източници: Маркова, Е. – „Душата след смъртта“, 1984
← Обратно към менютоОписание: Ламята е голямо чудовище с няколко глави, дъхащо огън, често побеждавано от юнаци. Вярва се, че отвлича хора, особено деца или девойки. Понякога се свързва с суша и глад. Има ясен антагонистичен характер, особено в юнашките песни и легенди.
Регионален акцент: Районите около Чипровци – легенди за юнаци и ламята от планината
Чужди аналози: Балкански ламя, западен змей
Източници: Сборник за народни умотворения, т. 63, БАН
← Обратно към менютоОписание: Куцуланът е рядко срещано същество, описвано като дребен дух с козя походка, който обича да лъже хората и да ги подвежда. Появява се обикновено около преходи, пътища или междинни места – мостове, стари гробища. В Северозападна България се смята, че нощем се явява на пътници и ги обърква.
Регионален акцент: Видинско – разкази за нощни пътища и „куцулани“
Чужди аналози: Келтски trickster духове
Източници: Фолклорни записки от Белоградчишко, 1932
← Обратно към менютоОписание: Това е духът на девойка, починала от несподелена любов или без да се омъжи. Смята се, че броди около места на трагедията и плаши младоженци. Понякога се явява като „бяла сянка“ или като видение в сън. Може да бъде умилостивена чрез пеене, дарове или сватбени обреди. Среща се в предания из цялата страна.
Регионален акцент: Плевенско – свързва се с култ към паметта на девойки
Чужди аналози: Руски утопленици, banshee
Източници: СбНУ, т. 52; А. Стоев – „Женските духове в българската митология“, 1991
← Обратно към менюто