Резюме: През декември 1856 г. в гр.Лом, Северозападна България, учителят Кръстьо Пишурка поставя мелодрамата „Многострадална Геновева“. Това е второто представление по българските земи от периода на Българското възраждане през ХІХ век, след като в Шумен се изиграва побългарената от учителя Сава Доброплодни комедия „Михал“. Представлението в Лом е посрещнато с огромен възторг от публиката и през следващите десетилетия мелодрамата „Многострадална Геновева“ ще се играе в почти всички български територии от самодейни трупи актьори, превръщайки се в едно от най-значимите театрални явления в новата българска култура. Пиесата „Многострадална Геновева“ е преведена на български език от сръбски език. Сюжетът е взаимстван от средновековна легенда, в която свръхестественото ( чудото) играе основополагаща роля. Причините, високо образованият за времето си книжовник Кръстьо Пишурка да се ориентира към тази пиеса, най-вероятно са свързани със състоянието на публиката. Тепърва българският зрител ще открива изкуството на театъра и ще се възпитава в естетика и усет за художествена условност. В периода на 50-те години на ХІХ век публиката все още живее в среда, в която свръхестественото се приема за непосредствена реалност. Допълнително, усещането за присъствието на свръхестестево се подсилва от народните вярвания, от житийната литература, от празниците, обредите и т.н. Анализът на сюжета, на актантния модел, фокусирането върху композиционни и значещи елементи в мелодрамата „Многострадалната Геновева“ показва как в рамките на традиционните представи, изградени върху действени свръхестествени представи и образи се зараждат модерните идеи и съдържание.
Пълният текст на проучването можете да прочетете ТУК
