Митология и демонология

В българската народна традиция са  запазени вярвания в свръхестествени същества. Това са митични същества свързани почти изцяло с природата. Когато човек ги доближава към себе си, те са представени или приятелски или зле настроени.

1. На първо място, такива същества са самодивите и самовилите.

Те се представят най-често, като очарователни девойки с руси разплетени коси, понякога с крила. Силата им се крие в облеклото. Ако им се отнеме облеклото те остават под властта на похитителя. Облеклото им включва риза, ракля (сукман), златотъкана забрадка, зелен пояс и забунче. Тези дрехи имат особенностите на птиче облекло, тъй като са украсени с пера. С тях самодивата лети като птица. Според вярванията самодивите обитават горите и дивите планински усои. В някои случаи жилищата им имат порти с колони (стълбове) и с ключалки. Тези същества владееят кладенците, езерата, реките и могат да спират (заключват) водите и да предизвикват суша. И днес на много места са запазени названия като: Самодивски кладенец, Самодивска поляна. С тях са свързани с вярвания, легенди и предания. По-скритите поляни са техните игрища, където танцуват и лудуват и се къпят в пазените от тях води. Това става най-често през нощта (в глуха доба). След Петляно време се скриват. Те са страстни любителки на музиката, обичат да слушат мелодийте на кавала, затова отвличат овчари (пастири) при себе си, за да им свирят. Обиталищата си пазят ревниво от хората. Ако някой пристъпи в тяхната територия, жестоко го наказват – той или изчезва безследно, или се връща неизлечимо болен.

Вярва се, че самодивите произвеждат ветровете, подпомагани от кръстат орел. Появата им понякога се съпровожда с вихрушка. Те яздат сур елен, обюздан със змии, понякога са въоръжени с лъкове и стрели – белоперки и черноперки.

Някои от самодивите имат деца и ги къпят в езерата, в речните вирове. Гърдите на някои кърмачки придобиват огромни размери. Омъжени по принуда за обикновенни хора (чрез открадване на дрехите им), те раждат от тях деца. Но не стават добри домакини и при удобен случай избягват без детето, като излитат през комина. Носителки са на стихийната любовна страст, влюбват се в овчари, завладяват ги изцяло и ги измъчват със своята страст и това е до смърт. От любовната им страст овчарите се освобождават чрез магия.

Обикновенно самодивите се появяват през пролетта и лятото. Много обичат празниците, особено Великден. Ако някой не зачита тези празници те го наказват – убиват го, ослепяват го.

2. Ламята е женско същество със вид на грамадно влечуго с остри крака, кучешка глава и остри зъби. Устата й е толкова широка, че може да погълне цял човек или добиче. Има големи ципести крила. Тялото й е покрито с жълти люспи. Чести са образите на ламя с три или две глави. Ламята, често се среща в народните приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите от кладенци и реки, с което принуждава хората да й дават жертва. Във фолклора и в обикновенните расъждения на народа ламята понякога се смесва с халата

Халата, е разновидност на ламята. Тя, често приема образа на гъста мъгла над полето и вреди на плодородието. В други случаи е представена, като гъст черен облак, който излива от опашката си дъжд, унищожаващ всичко на земята.

3. Друг елемент от народната митология са змейовете и змеиците. Те с врагове на ламите и халите. Представени са, като млади мъжки (или женски) същества, с крила под мишниците и опашки. Долната част на тялото им е покрита с лъскави, като злато люспи. Те обитават непристъпни гори и пещери. Названия като Змейова дупка, Змейски кладенец и др. са чести в България. Змейовете могат да придабиват и човешки вид. Те се влюбват в девойки и ги отвличат в обиталищата си. Слизат в селата и обичат да танцуват като момци на селските хора до девойките. Любовта им често завършва с редовна сватба, на която змеят пристига от облаците с многобройни змейове и змеици в бляскави коли (кочии) и вдигат невестата. Децата от такава любов имат крилца под мишниците. Змейовете се хранят главно с мляко, с много бял хляб и пият гъсто вино. В преданията и пестните се разказва за болни змейове, лекувани в овчарски мандри само с мляко. Змеиците са също като змейовете с крила под мишницата и често се влюбват в обикновенни мъже, които завършват със смърт от тази любов.

Общо змейовете и змеиците са приятелски настроени към хората. Съществуват вярвания, че посредством магия, може да се превърне човек в змей.

4. Друга група митични същества са демоните.

Тяхното отношение към човека е враждебно. Те определят съдбата му и атакуват съществуването му. В най-благоприятния случай те съзнателно го щадят, а в най лошя жестоко довършват живота му.

5. Орисници (нареченици) – са три женски същества, които ходят винаги заедно по света. Посещават домовете на новородените деца и определят съдбата им. Това става на третата нощ след раждането им, когато ги очакват с трапеза зад вратата. Определеното от тях се смята неотменимо (написаното от орисниците и Бог не може да отмени). Тяхното обиталище е на края на света, при Слънцето. Видът на орисниците не е типизиран. Според някои легенди, едната е млада – около 18 годишна, другата на около 25-30 години, а третата – около 30 –35 годишна. В повечето случай и трите са чернооки, тънки и високи. В някои митове, ористниците се свързват с Богинята на съдбата, в качеството на нейни помощнички.

6. Болестите са се смятали за демонични същества, които се изпращали от Бог, за да наказват хората за греховете им (лоши постъпки) или да събират човешки материал за крепости (калета) и манастири (светилища) на Бога. Общият им брой е различен – 7, 12, 77… Те са представени, като женски същества, грозни, страшни нечисти и дрипави. Някои от тях са: чумата, шарката, навите, червенката, безсъницата, русата, треските, склопници, бабици, огница и т.н. Някои от болестите идват сами, но повечето се повикват. При някои от тях (чумата, шарката, безсъницата и др.) е достатъчно само да се спомене името им, за да се расърдят и да дойдат. За това е обичай да се означават (наричат) с миловидни, умалителни имена. Някои от болестите се омилостявали, чрез нагостяване. Ястията им се слагали зад вратата или пред къщата всяка нощ. За болестите се разнасяла и медена питка.

7. Вид демонично същество, което се смятало че обитава къщата или някой полски имот се нарича стопанин (наместник).

Най-често са си го представяли като змия или смок, който обитавал имота (нива, ливада, лозе…). Такава змия не трябва да се убива! Вековни дървета, също са играли ролята на стопанин на имота.

Домашният стопанин се явява във вид на най-възрастния човек в дома, но в много критични моменти или празници. През останалото време, той е невидим и за присъствието му се разбира, само по тропането му, което  се чува. Според поверията, той живее под огнището и под прага на дома. Това същество е покровител не само на жилищните сгради, но и на благоденствието на рода.

Отношението към стопанина винаги е почтително, благоразположено и с доверие. Веднъж в годината, обикновенно  му се устройва угощение – стопанова гозба, като му заколват курбан – кокошка или овен. Кръвта от курбана се слага в нарочно изровена дупка в огнището. Приготвят се погача, баница, които си приломяват обредно на трапезата над главата на най-стария домакин. От всяко ястие се отделя и „за стопанина“ и се качва на тавана. Вярвало се е, че ненахраненият по този начин стопанин става зъл и може да причини големи нещастия. В някои райони, това същество се смята духа на умрял роднина (прародител).

Свързано с това вярване е поверието за здравината на сградите (градежите – постройки, мостове, крепости, кули и др.). За да бъдат запазени от срутване и да бъдат здрави в строежа се „зазидва“ сянката на подходящ човек. За участта на така жертвани при строеж хора, особено жени, са създадени много народни предания.

8. Дяволът е към следващата група народни вярвания. Отношението към него е подчертано отрицателно. Срещу него са се прилагали магии и заклинания и хитрости.

9. Вампир (вапер, лепир, плътеник, тенец, дракун…) се смята уплътнената душа на умрял човек, прескочен от нещо, умрял от язва или престарял. Външният му вид е неопределен: той е като сянката на човека или на някакво животно – котка, кучи… Излиза обикновено нощем, ходи по тавани, измъчва хората, язди коне и друг добитък. Вампира се бои от вода, от бодливи растения, от светлина и от огън. Бои се и от вълци. В някои предания, вампирите се окостеняват. Те заприличват на хора, само че костите им не са плътни, те са от хрущял. Тогава, някои се женят се и дори имат деца. Могат да се преправят на животни. Вампирите в някои райони ги оприличават на жидове (великани).

10. Най-ниското стъпало на народната митология заемат бродниците (вещиците, баснарките, магьосниците). Смятало се, че това са жени от населеното място, които поради общуване с духове се превръщали в полудемонични същества и се занимавали със зловредна магия. Чрез нея те отмъщавали на неприятните им хора. Тези магьостници могли дори да снемат Месечината (Луната) от небето за да разговарят с нея, да научат от нея много нови неща (защото тя виждала всичко от високо) и дори да я превърнат в крава за да я издоят.


Източник: Вакарелски, Хр. Етнография на България.

Монографията на Христо Вакарелски „Етнография на България“ за първи път е издадена на полски език през 1965 г. Няколко години по-късно – през 1969 г., е издадена и на немски. На български език излиза през 1974 г. Преиздавана е през 1977 и 2007 г.